May 18, 2007, 12:59 AM

ИМПРЕСИЯ 

  Poetry
643 0 7
Надбягвам се със себе си...
Препускам към безкрая...
Тиктака бавно времето...
Звездите с ярост лаят...
И хоризонтът връзва
луната като клочка.
Нощта не ще да бърза
към светлата си точка.
Светулки вплитат блясъци,
тъкат светлинни мисли...
Вълните галят пясъци,
а шепне вятър в листите...
Щурците пак са с фракове -
среднощно репетират...
А вкъщи са в очакване
кога ще се прибирам...

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??