valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
18.05.2007 г., 0:59 ч.

ИМПРЕСИЯ 

  Поезия
645 0 7
Надбягвам се със себе си...
Препускам към безкрая...
Тиктака бавно времето...
Звездите с ярост лаят...
И хоризонтът връзва
луната като клочка.
Нощта не ще да бърза
към светлата си точка.
Светулки вплитат блясъци,
тъкат светлинни мисли...
Вълните галят пясъци,
а шепне вятър в листите...
Щурците пак са с фракове -
среднощно репетират...
А вкъщи са в очакване
кога ще се прибирам...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??