Aug 23, 2008, 1:41 PM  

Импресия 

  Poetry » Landscape
584 0 9

Отива си от мен,

с провлачена походка,

състарено лятото.

Премрежват му очите мигли,

от парещи медузи

и врабци уплашени.



И тананика си през зъби,

с лице,

разбягало се в трафика на циклите,

по хоризонта непоръбен,

по там,

отвъд,

зад грапавия тен на времето.



Зелено е от непонятност.

Като последна капка отлив,

в късен океан,

като око на паднал ангел,

прокапва залезът му,

в подгъвите на деня.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??