23 авг. 2008 г., 13:41  

Импресия 

  Поэзия » Пейзажная
583 0 9

Отива си от мен,

с провлачена походка,

състарено лятото.

Премрежват му очите мигли,

от парещи медузи

и врабци уплашени.



И тананика си през зъби,

с лице,

разбягало се в трафика на циклите,

по хоризонта непоръбен,

по там,

отвъд,

зад грапавия тен на времето.



Зелено е от непонятност.

Като последна капка отлив,

в късен океан,

като око на паднал ангел,

прокапва залезът му,

в подгъвите на деня.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??