Отива си от мен,
с провлачена походка,
състарено лятото.
Премрежват му очите мигли,
от парещи медузи
и врабци уплашени.
И тананика си през зъби,
с лице,
разбягало се в трафика на циклите,
по хоризонта непоръбен,
по там,
отвъд, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.