Пристъпвам полека в светлата стая,

в завивките свита сред топла омара,

потънала в лен, в кадифе и във пух,

непозната земя върти се капризно.

И чака да влезе дръзкия Кук.

С кораба дървен, света преоткриващ.

И ново е всичко, ехтят планини,

стелят се джунгли с ароматни нектари,

сутрешна влага сред тъмни гори

с боси нозе откривателят гази.

През тесни пътеки и върли ждрела,

мъчно и страшно той дири живот.

Издъхва, почива и пак продължава -

проклета прокоба, ще блъска до гроб.

Ще търси, ще иска и пот ще пролива.

За диваци едни и тяхната майка…