Пристъпвам полека в светлата стая,
в завивките свита сред топла омара,
потънала в лен, в кадифе и във пух,
непозната земя върти се капризно.
И чака да влезе дръзкия Кук.
С кораба дървен, света преоткриващ.
И ново е всичко, ехтят планини,
стелят се джунгли с ароматни нектари,
сутрешна влага сред тъмни гори
с боси нозе откривателят гази.
През тесни пътеки и върли ждрела,
мъчно и страшно той дири живот. ...