yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
30 jun 2023, 18:39

Инсомния 

  Poesía » De amor
220 4 2
ИНСОМНИЯ


Отиваш си. Отказах се да мисля.
Че като кост засяда всяко чувство.
Признание, което не дописах,
едва ли е причина за изкуство.

Светулките не знам дали простиха
на светлината бурната жарава.
Но вече зная, че е много тихо,
щом подир мене нищо не остава.

И мракът – сякаш сива втора кожа –
студен и груб, и лепкав ме обгръща,
а в мен така е тъмно и тревожно
и дави ме тъгата неприсъща.

Зелено е, когато те сънувам.
Но вече ме е страх от всеки залез,
щом любовта – най-трескавата лудост,
от него жертвен огън ще разпали.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??