Като прокажени с греха сме се срастнали.
Посрещаме нощта интернетно откраднали.
И пак сме си длъжни, че не се обичаме.
А в гротеските само на себе си приличаме.
Навличаме дрипи от думи фалшиви.
С екранно актьорство си разменяме даже обиди.
Телата си в страсти на луди обличаме
и сме като на театър, в който само ние надничаме.
Пред другите важни за нас сме грижливо гримирани.
С ухания от предателства се надяваме, че сме обичани.
И гледаме с поглед да не привличаме
в оскъдица прикриващото си двуличие. ...