Jun 27, 2015, 11:04 PM

Интервю 

  Poetry
750 0 0
Пътят беше дълъг и оживен,
различни мисли ме въртяха,
а непознати хора около мен
и всички така изтощени бяха.
Разговорите минаваха завчас
и тутакси следващият бях аз.
Тръгнах, накичен с усмивка,
но затворена беше вратата…
Може би са в обедна почивка,
а може и да е такава съдбата…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??