27 jun 2015, 23:04

Интервю 

  Poesía
674 0 0

Пътят беше дълъг и оживен,

различни мисли ме въртяха,

а непознати хора около мен

и всички така изтощени бяха.

 

Разговорите минаваха завчас

и тутакси следващият бях аз.

 

Тръгнах, накичен с усмивка,

но затворена беше вратата…

Може би са в обедна почивка,

а може и да е такава съдбата…

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??