Опърли животът ръцете ми.
Очите са слепи от истини.
Препъникамък е новият ден
и зората зори вече вяло.
Косата ми, снежна и бяла.
Гледам те с дъх притаен.
Любов, в мечтите измислена,
ражда импулси и трепети.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up