Опърли животът ръцете ми. Очите са слепи от истини. Препъникамък е новият ден и зората зори вече вяло. Косата ми, снежна и бяла. Гледам те с дъх притаен. Любов, в мечтите измислена, ражда импулси и трепети.
Всъщност идеята на написването на това стихче беше особения начин на римуване, който ми хрумна. Първите 4 реда инверсно да се римуват със следващите 4. - 5-4, 6-3, 7-2, 8-1. Освен това стихчето може да се прочете и отзад напред, т.е. от последния към първия ред.
Благодаря ви, за коментарите!!!
Кое е всъщност ценното в живота?
Снега във побелелите коси?...
Невзрачно утро, зазорило вяло
във заслепените от болката очи?...
Или жадуваната обич във мечтите
на вечното и младото сърце,
импулсите и трепета, искрите
в горещи, от любов опърлени ръце?...
... извинявай за неумелия ми стих, но твоя ме развълнува и ме замисли... Благодаря ти
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.