(из цикъла „Вицове в рими”)
По някаква прищявка на Съдбата
любовницата млада на Петров
замина на почивка, баш когато
замина на почивка и жената
на същата персона. Бе готов
от яд да плаче нашият герой;
„Те на море, а аз останах сам...
поне за радост – мислеше си той –
не се познават, че, с късмета мой,
ако случайно срещнехме се там...
Не ми се мисли!” Друга изненада ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up