(из цикъла „Вицове в рими”)
По някаква прищявка на Съдбата
любовницата млада на Петров
замина на почивка, баш когато
замина на почивка и жената
на същата персона. Бе готов
от яд да плаче нашият герой;
„Те на море, а аз останах сам...
поне за радост – мислеше си той –
не се познават, че, с късмета мой,
ако случайно срещнехме се там...
Не ми се мисли!” Друга изненада ...