Как си?- ми шепне мигът.
Изгубена си в самотата?
Отново прости се с мечта,
а любовта, за пореден път се разплака.
Слънцето още обхожда небето.
Звездите… Боже, те все още са там.
Отправяш поглед напосоки където
времето сложило е табелата „Сам“.
Не беше готова пак да обичаш.
Все търсеше нещо, скрито, желано.
Сееше ветровете си щедри, сърдита…
и вярваше в чудо, от теб неживяно. ...