Страхувам се да Го погледна,
когато хвърлям взор натам,
надничам си в душата непрогледна,
там вътре гол съм и съм сам
и викам Го и Го призовавам,
товарите ми вече много ми тежат,
на себе си не мога да прощавам,
а дъждовете в мене спряха да валят.
Да ме докосне пак се моля,
отново искам просто да съм жив,
плътта отново топла да оголя,
да спра да бъда камък сив. ...