Страхувам се да Го погледна,
когато хвърлям взор натам,
надничам си в душата непрогледна,
там вътре гол съм и съм сам
и викам Го и Го призовавам,
товарите ми вече много ми тежат,
на себе си не мога да прощавам,
а дъждовете в мене спряха да валят.
Да ме докосне пак се моля,
отново искам просто да съм жив,
плътта отново топла да оголя,
да спра да бъда камък сив.
Тъй искам да съм там отново,
където мога да съм просто аз,
кръвта ми да не е олово
и в погледа да нямам мраз.
© Никодим Сертов Все права защищены
Щом Той ти прощава, и ти трябва да си простиш...