Ох! Вътрешният ми свят е опустошен!
Какво ли му се случи?
Няма "живинка" във мен.
А заради какво, така и не научих.
Някаква безцветна пепел е посипана навред.
Стресиращо тихо е! Притеснително мрачно!
С плахи стъпки продължавам напред...
В очите ми всичко е страшно!
И въпреки всичко млад живот напира!
Усещам как стръкчета нежност пепелта пробиват!
Чувствам стрели от любов как мрака пронизват!
Как се разпукват в прекрасна заря! ...