Искам да си върна света
Ох! Вътрешният ми свят е опустошен!
Какво ли му се случи?
Няма "живинка" във мен.
А заради какво, така и не научих.
Някаква безцветна пепел е посипана навред.
Стресиращо тихо е! Притеснително мрачно!
С плахи стъпки продължавам напред...
В очите ми всичко е страшно!
И въпреки всичко млад живот напира!
Усещам как стръкчета нежност пепелта пробиват!
Чувствам стрели от любов как мрака пронизват!
Как се разпукват в прекрасна заря!
Но защо в душата някак е празно?
Защо да открия друга душа не успях?
Няма ли? Къде са? Беше пълно с души!
Дали безразличната, безцветна пепел не ги задуши?
Дали ще може нежната ми пролет да ги възроди?
Дано! Ще ми се да е така! Искам да си върна света!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря -
И на теб, Марги
-
Благодаря за милите думи. Не, Бени! Няма как душата ти да е задушена и да пишеш така! И, Вили, дано си върнем живия свят. Прекалено дълго ще сме в неживия, за да не се борим за живота в живия. Усмихнат ден желая на всички!
-
Дано, Мими! И дано и аз да не съм от тези души, за които пишеш... Поздрави!
-
Дано, Маргатита. Желая ти го от все сърце.
Хубаво стихче.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
