Mar 29, 2007, 10:04 PM

Искам да вярвам 

  Poetry
608 0 11
Искам да вярвам

От вейка млада, вятър крила неведнъж,
откъсва бавно листи този кротък дъжд.
И няма вече шепот, блик и танц, дъга.
Преливат спомен в корен жълтите листа.
И нищо тук не свършва бързо, като с нож,
узрява нещо ново – леко, ден и нощ.
От жълъд дъб израства бавно и сега
набъбват силни пъпки в старата гора.
Защо, тогава, ние – част от този свят,
тъжим, когато явно миг след миг летят?

През нас минава всичко, няма бент и бряг,
а светлото ни става с по-наситен цвят...

© Доли All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??