29.03.2007 г., 22:04 ч.

Искам да вярвам 

  Поезия
607 0 11
Искам да вярвам

От вейка млада, вятър крила неведнъж,
откъсва бавно листи този кротък дъжд.
И няма вече шепот, блик и танц, дъга.
Преливат спомен в корен жълтите листа.
И нищо тук не свършва бързо, като с нож,
узрява нещо ново – леко, ден и нощ.
От жълъд дъб израства бавно и сега
набъбват силни пъпки в старата гора.
Защо, тогава, ние – част от този свят,
тъжим, когато явно миг след миг летят?

През нас минава всичко, няма бент и бряг,
а светлото ни става с по-наситен цвят...

© Доли Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??