Нека устата твоя преповтори историята на целувката.
Ръката ти е хладина на майско утро,
а любовта е топлината на диханието ти.
То спомен от въздишки е,
родени от сърце, събрало в себе си Вселени,
а нежността ти е обятие...
Докато аз бера букет в градината на Красотата,
от вечностите направи лазури.
Със звездно було ме покрий
под многовековното небе
и пей ми песни от лъчи.
Но не заспивай върху канарите на забравата, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up