Нека устата твоя преповтори историята на целувката.
Ръката ти е хладина на майско утро,
а любовта е топлината на диханието ти.
То спомен от въздишки е,
родени от сърце, събрало в себе си Вселени,
а нежността ти е обятие...
Докато аз бера букет в градината на Красотата,
от вечностите направи лазури.
Със звездно було ме покрий
под многовековното небе
и пей ми песни от лъчи.
Но не заспивай върху канарите на забравата, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse