Срещнах я много, много отдавна.
Дори не помня, кога точно беше.
Учудих се и дори ми стана забавно,
че гола красавица до мене вървеше.
Бях млад непукист и ѝ хванах ръката.
Тръгнахме заедно, тя с крачка напред.
Край нас на талази течеше тълпата,
без бреговете си, наводнила навред.
Неусетно кръвта ми спря да бушува.
Ревността ми постепенно изчезна.
Разбрах, че без нея по-лесно се плува.
Бях вече част от тълпата перверзна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up