26.08.2021 г., 22:12 ч.

Искам пак да я видя... 

  Поезия
365 1 3

  

Срещнах я много, много отдавна.

Дори не помня, кога точно беше.

Учудих се и дори ми стана забавно,

че гола красавица до мене вървеше.

 

Бях млад непукист и ѝ хванах ръката.

Тръгнахме заедно, тя с крачка напред.

Край нас на талази течеше тълпата,

без бреговете си, наводнила навред.

 

Неусетно кръвта ми спря да бушува.

Ревността ми постепенно изчезна.

Разбрах, че без нея по-лесно се плува.

Бях вече част от тълпата перверзна.

 

Харесвах да гледам, как я отвличат.

Иглата с перверзност и мен беше убола.

Възбуждах се щом виждах, че я обличат,

а бях съвсем безразличен, ако е гола.

 

Но днес, момче с брада току-що набола,

крещеше, а тълпата се заливаше в смях.

Момчето викаше:” Тя е красива и гола!”

Озърнах се и аз да я видя, но не успях.

 

Ала този вик ме накара да си мечтая,

че днес пак ще я срещна...пречистена.

И заживях с надеждата, че ще я позная-

онази красивата, непорочно голата истина.

© Събчо Събев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви момичета!
  • Дай, боже, дето викат- всекиму. Много ми хареса!
  • Много хубаво написано! Поздрав!
Предложения
: ??:??