Аз не искам да те помня,

сега да те живея искам,

в този свят лъжовен

ти поне да си ми истинска!

Не искам само да те викам,

с цяло гърло да те пея искам,

сам когато в бездната политам,

да си ми въже, на което висвам!

Не искам само нощем да те сънувам,

да те дишам искам най-реално,

че егоистично е да те будувам

и другиму да те раздавам тайно!

Нали си животворна за човеците

и светлина в живота им суров,

нали си свята, моя грешнице,

затова искам те, Любов...!