Аз не искам да те помня,
сега да те живея искам,
в този свят лъжовен
ти поне да си ми истинска!
Не искам само да те викам,
с цяло гърло да те пея искам,
сам когато в бездната политам,
да си ми въже, на което висвам!
Не искам само нощем да те сънувам,
да те дишам искам най-реално,
че егоистично е да те будувам
и другиму да те раздавам тайно!
Нали си животворна за човеците
и светлина в живота им суров,
нали си свята, моя грешнице,
затова искам те, Любов...!
© Валдемар Всички права запазени