Кой днеска окапани тишината
и сложи я във рамка след това?
Бучи животът вече във главата
и няма как бученето да спра.
Какво ли не, нахлува без причина
през мястото на тази тишина.
Надеждата, че още ще ме има
привиква със крещящата съдба.
"Борбата е безмилостно жестока."
Уверен съм, че пак ще отстоя.
Спирално, аз потъвам по-дълбоко,
но взрян с мечта към тази тишина. ...