Кой днеска окапани тишината
и сложи я във рамка след това?
Бучи животът вече във главата
и няма как бученето да спра.

Какво ли не, нахлува без причина
през мястото на тази тишина.
Надеждата, че още ще ме има
привиква със крещящата съдба.

"Борбата е безмилостно жестока."
Уверен съм, че пак ще отстоя.
Спирално, аз потъвам по-дълбоко, 
но взрян с мечта към тази тишина.

Светът кипи, а беше всичко просто.
Миксерът на времето върти,
а тишината сякаш е на гости,
зад рамката порядъчно мълчи.

Нужна ми е и ще я спечеля.
Тази рамка трябва да строша.
Искам по-нормално да живея.
Нужна ми е тази тишина!