Oct 13, 2005, 9:51 AM
Искра
От сблъсъка на лед и лава,
във друго време от това,
зароди се крехка, слаба,
тъжна, мъничка искра.
Останала сама в безкрая,
искрата мъничка угасна,
без нея сякаш пустошта
потъна в сянка черна, страшна.
Препускащ на жребец от дъжд,
Вятарът искрата вдигна,
повика пламъка с рев могъщ
и сред висините я издигна.
Сред небесния простор безкраен,
приседнала на облак бял,
искрата силата си върна,
огън мощно загорял.
И още шепнат си цветята,
как в друго време от това
бушувал огън в небесата,
изгарял цялата земя.
във друго време от това,
зароди се крехка, слаба,
тъжна, мъничка искра.
Останала сама в безкрая,
искрата мъничка угасна,
без нея сякаш пустошта
потъна в сянка черна, страшна.
Препускащ на жребец от дъжд,
Вятарът искрата вдигна,
повика пламъка с рев могъщ
и сред висините я издигна.
Сред небесния простор безкраен,
приседнала на облак бял,
искрата силата си върна,
огън мощно загорял.
И още шепнат си цветята,
как в друго време от това
бушувал огън в небесата,
изгарял цялата земя.
© Никифор Никифоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
На мен ми хареса!
-
Не се хваля, а се критикувам...Съвсем обективно повярвай ми
-
Ама си шемет...как сам си даваш коментар и си се хвалиш,поне ме разсмя наистина
-
Брей брей...Много хубаво стихотврение...Като изключим, че неуловимо някак ми убягва ритъма на места е доста хубаво, а и идеята е страхотна
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
