Shax (Никифор Никифоров)
70 397
13.10.2005 г., 9:51 ч.

Искра 

  Поезия
996 0 4
От сблъсъка на лед и лава,
във друго време от това,
зароди се крехка, слаба,
тъжна, мъничка искра.

Останала сама в безкрая,
искрата мъничка угасна,
без нея сякаш пустошта
потъна в сянка черна, страшна.

Препускащ на жребец от дъжд,
Вятарът искрата вдигна,
повика пламъка с рев могъщ
и сред висините я издигна.

Сред небесния простор безкраен,
приседнала на облак бял,
искрата силата си върна,
огън мощно загорял.

И още шепнат си цветята,
как в друго време от това
бушувал огън в небесата,
изгарял цялата земя.

© Никифор Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На мен ми хареса!
  • Не се хваля, а се критикувам...Съвсем обективно повярвай ми
  • Ама си шемет...как сам си даваш коментар и си се хвалиш,поне ме разсмя наистина
  • Брей брей...Много хубаво стихотврение...Като изключим, че неуловимо някак ми убягва ритъма на места е доста хубаво, а и идеята е страхотна
Предложения
: ??:??