Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
Mar 21, 2007, 1:57 PM

ИСКРЕНО 

  Poetry » Other
1184 0 24

Мислите бавно се пръскат по пода,

терзание силно жестоко души.

Поглеждам напред със очи, но не мога

да бъда аз истинска, щом ми горчи.

От минало в бъдеще пак се преливам

и тази реалност със думи крещи.

Какво съгрешила съм - питам аз Бога,

дали след молитва по-малко боли?

Пътеките стари обхождам със мисли,

признание търся на всеки завой.

От ъглите бавно процежда се вопъл,

във който откривам жадуван покой.

Пропуснати мигове бавно се връщат

и впиват без жалост във мен пипала.

И пак се опитвам безумно от нищото

да влея  в душата си днес пълнота.

Разпалвам във себе си бурни огньове,

от хорската злоба  рисувам слънца.

От грешки се уча, по-истинска ставам,

със искреност пиша и с чиста душа.

Сърцето ми трепва, на вас го дарявам.

Такава съм аз... да съм друга не мога.

Дали се харесвам? Не се и надявам...

Но силно обичам... Обичам ви много!

© Кремена Стоева All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??