Мислите бавно се пръскат по пода,
терзание силно жестоко души.
Поглеждам напред със очи, но не мога
да бъда аз истинска, щом ми горчи.
От минало в бъдеще пак се преливам
и тази реалност със думи крещи.
Какво съгрешила съм - питам аз Бога,
дали след молитва по-малко боли?
Пътеките стари обхождам със мисли,
признание търся на всеки завой.
От ъглите бавно процежда се вопъл,
във който откривам жадуван покой. ...