Oct 11, 2017, 2:25 PM  

Искрица живот 

  Poetry
5.0 / 11
1359 2 15

На свекърва ми

 

Днес тихо е пак във съдебната зала на времето -
чукче́то ще дрънне "финал" на милиони дела,
но някои осъдени, мрачно понесли си бремето,
присъди ще гният, заключени в болни тела.

 

Дали си заслужил, невинен? То жалби не иска,
посочва те с пръст или махва небрежно с ръка...
С един дъх изгася искрата, която си плискал
и става животът зла птица, кълвяща плътта.

 

Да можеше тук адвокат да ти бъдат усмивките,
които си дал и получил... А жури - сълзѝте,
безсънните нощи от обич и грижа за близките
и тихия плам безрезервност, белязал ти дните.

 

Да можеше мрачният съд да сбере показания
от птиците, що си погалил с твоя небосвод...
Аз зная, че всички би просили днес подаяние -
да вдъхнат във теб своя малка искрица живот.

 

© Миглена Миткова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • Tonight I drink away the pain... Just me and a bottle of wine... Another painkiller for a broken hea...
  • Sometimes, when I can't sleep The shades around whisper in my ear; A neverending sorrow in a pointle...
  • and fall I will, a petal, to tame the raging waters stirred by the enemy *** and fall I do in bloom ...

More works »