11 окт. 2017 г., 14:25  

Искрица живот 

  Поэзия
1336 2 15

На свекърва ми

 

Днес тихо е пак във съдебната зала на времето -
чукче́то ще дрънне "финал" на милиони дела,
но някои осъдени, мрачно понесли си бремето,
присъди ще гният, заключени в болни тела.

 

Дали си заслужил, невинен? То жалби не иска,
посочва те с пръст или махва небрежно с ръка...
С един дъх изгася искрата, която си плискал
и става животът зла птица, кълвяща плътта.

 

Да можеше тук адвокат да ти бъдат усмивките,
които си дал и получил... А жури - сълзѝте,
безсънните нощи от обич и грижа за близките
и тихия плам безрезервност, белязал ти дните.

 

Да можеше мрачният съд да сбере показания
от птиците, що си погалил с твоя небосвод...
Аз зная, че всички би просили днес подаяние -
да вдъхнат във теб своя малка искрица живот.

 

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??