May 5, 2019, 10:01 PM

Искрицата кипяща 

  Poetry
370 0 0
как се събужда страшен сън
докоснал те от жажда,
когато аз не съм отвън
огъня притихнал тя подклажда,
но викове покосяващи с гръм
улучили са ми едничката надежда,
когато пиша спокоен да съм
може би веднъж така поглежда,
човек щом намерил си е своя огън
как да отговоря когато се обажда,
в същия момент мълчащия от съня и от вън
звън отвъд реалното силно ни обгражда, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рашко Иванов Марков All rights reserved.

Random works
: ??:??