как се събужда страшен сън
докоснал те от жажда,
когато аз не съм отвън
огъня притихнал тя подклажда,
но викове покосяващи с гръм
улучили са ми едничката надежда,
когато пиша спокоен да съм
може би веднъж така поглежда,
човек щом намерил си е своя огън
как да отговоря когато се обажда,
в същия момент мълчащия от съня и от вън
звън отвъд реалното силно ни обгражда,
израсналия сутрин страшен шум
едно присъствие приятно те прегръща,
какво ли е събуждането в ръцете там
по-късно в преминалото ни ще връща,
от спомена притихнал бъди обладан
и привикван ще имаш голяма къща,
огромен като на прегръдката пазещия храм
и страници които да разгръща,
поколение поканено в собствен дом
и в теб подпряно ще гори свещта,
приела в горенето си уюта на заслон
който не само поканените в студени дни ще праща,
с топлината стреляща в срещите с не един
от прочелите искрицата кипяща.
Рашко Ив. Марков
© Рашко Иванов Марков Todos los derechos reservados