По своему те бяха добродушни,
почти ратаи.
На Господа кланяха се уж послушно,
о, земи – едва ли!
Привидно те не хулеха и не ругаха,
но от общото крадяха.
Вземаха си тайно, с ръце в джобове не стояха,
но наяве - не посмяха.
Бяха исполини все богати, снажни,
обичаха благата.
Перчеха се, правеха се все на важни,
гледка нам позната. ...