Не се страхувам жив да ме оплачат,
страхувам се от думите фалшиви -
от тях се раждат моите палачи
и бавно ме изстискват и убиват.
Пред прага на смъртта изчезва болката,
препъва се във спомен мисълта.
Къде си ти, която ме напътстваше
и пазиш ме от фалш дори в съня?
Къде си ти, която ме накара
във кладата си сам да хвърлям огън,
да проумея, че лъжата пари,
че в истина да изгоря не мога. ...