28 ene 2007, 3:27

ИСТИНА 

  Poesía
904 0 7

Не се страхувам жив да ме оплачат,

страхувам се от думите фалшиви -

от тях се раждат моите палачи

 и бавно ме изстискват и убиват.

 

Пред прага на смъртта изчезва болката,

препъва се във спомен мисълта.

Къде си ти, която ме напътстваше

 и пазиш ме от фалш дори в съня?

 

Къде си ти, която ме накара

 във кладата си сам да хвърлям огън,

да проумея, че лъжата пари,

че в истина да изгоря не мога.

 

Ела при мене днес и научи ме

 от моя страх аз как да се опазя.

Ако не можеш - просто, оплачи ме!

Палачите не бива да се мразят!

 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "че в истина да изгоря не мога."-тя е целебна, не се страхувай от нея!
    Ще те измие целият от болките, и раните ти ще поръси с благост, очите ти с добрата светлина, към звездни пътища ще води!
  • Да, истината гори по-силно от лъжата и за нея трябват силни плещи.Ако не си прочел, прочети стихотворението ми "ИСТИНАТА". Всеки САМ прави избора дали да носи кръста й и САМ го носи. Не ти ли стиска - живей си в лъжа, тя по-малко пари. Истината не е лесен флирт с младо девойче.
  • Ако всички, които се страхуват от "думите фалшиви" не ги изричаха, просто нямаше да има фалшиви думи, приятелю.
  • И аз се страхувам от това!!!
    Много истински стих!!!
  • поздравявам те за този текст!
  • Много хубави думи!
    Поздрав!
  • Срещу фалша само с истина!!! Това е пътя. Времето ще покаже кой е по-силен!!! Поздрави, Вальо!!!
Propuestas
: ??:??