Защо той не приличаше, а вярвах?
Във случайна среща и усмивка непозната.
Защо ли вярвах във надежда преборена от суетата?
Защо ли вярвах на инстинкти създадени така – за проба?
Магия, конкурирана от дрога.
Халюцинации могъщи, създадени за други хора.
Потънала във време и пространство защо ли вярвах на съдбата?
Изсъхнало перо и нова мода.
Деменция, постигната от самота.
На пуста улица защо ли виждам хора?
С цигара във ръка, трепереща и празна, защо ли гледам изгрева, все още?
Или го няма? ...