Защо той не приличаше, а вярвах?

Във случайна среща и усмивка непозната.

Защо ли  вярвах във надежда преборена от суетата?

Защо ли вярвах на инстинкти създадени така – за проба?

Магия, конкурирана от дрога.

Халюцинации могъщи, създадени за други хора.

Потънала във време и пространство защо ли вярвах на съдбата?

Изсъхнало перо и нова мода.

Деменция, постигната от самота.

На пуста улица защо ли виждам хора?

С цигара във ръка, трепереща и празна, защо ли гледам изгрева, все още?

Или го няма?

Рогати мишки, шанс за свободата.

Натъпкани в кутии, пренасяни зад граница.

Там някъде, прескачайки релси на гарата... Защо ли вярвах в красотата?

Аз съм роб на тъмнината.

Няма котки, но ги виждам... И заговарям непознати хора.

Делириум тременс. Вече не вярвам. (Дори и на себе си.)