Nov 25, 2007, 10:03 AM  

Истинска история 

  Poetry » Love, Free verse, Other
744 0 8

 

Среща. Непредсказуем миг.

Ти запомняш пламъчетата в очите ми.

В теб разпуква тъмна роза.

Аз нехайно с огъня играя.

Над пламъка пърхат розови листенца...

И върху бялата ми риза капят

копнеж и болка... Кървави петна оставят...

Прободени мисли се будят.

Подавам ръка - розата да задържа...

Вече сме - ти, аз и любовта.

 

                            © Павлина Христова Петрова

 

 

 

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??