Среща. Непредсказуем миг.
Ти запомняш пламъчетата в очите ми.
В теб разпуква тъмна роза.
Аз нехайно с огъня играя.
Над пламъка пърхат розови листенца...
И върху бялата ми риза капят
копнеж и болка... Кървави петна оставят...
Прободени мисли се будят.
Подавам ръка - розата да задържа...
Вече сме - ти, аз и любовта.
© Павлина Христова Петрова