danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Jan 31, 2012, 12:05 AM

Истинско 

  Poetry » Love
765 1 9

От седем извора вода напълних,

а после дълго клетвено мълчах.

Очите си изплаках, за да съмне

и сякаш векове към теб вървях…

 

Не чаках чужда обич да ме стигне,

сама нагазих в неотъпкан път.

Разкъсвах тишината с луди мисли

и гонех ветровете към върха.

 

Мълчаната вода на теб нарекох

и, може би, защото любовта

ни прави неразумни, в миг отрекох

човешките закони на света…

 

И сякаш от тъгата те измислих,

такъв един, различен от преди.

Човек, роден от огнените мисли

и пред когото вятърът мълчи…

 

И който може да взриви покоя,

като накара времето да спре.

Аз вече знам, че истински съм твоя,

щом с теб отрекох всички страхове…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??