От седем извора вода напълних,
а после дълго клетвено мълчах.
Очите си изплаках, за да съмне
и сякаш векове към теб вървях…
Не чаках чужда обич да ме стигне,
сама нагазих в неотъпкан път.
Разкъсвах тишината с луди мисли
и гонех ветровете към върха.
Мълчаната вода на теб нарекох
и, може би, защото любовта
ни прави неразумни, в миг отрекох
човешките закони на света… ...