Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Oct 20, 2012, 12:35 AM

История за любов 

  Poetry » Love
1059 0 11

За топлите въздишки на телата

във юлски нощи със канелен дъх.

За допира на устните горещи,

целували ме неведнъж.

За вятъра, в крилете ми повил

на волността посока безпогрешна,

и истина, която в шепите си крил,

че миг съм само, свята, а и грешна...

За всичко бих простила, но на теб.

На себе си не мога да простя,

че не надмогвам любовта във мен,

която вечно зейва, като рана.

За   малко, колкото един живот,

разказвам ти историята своя,

че пътят свършва без любов,

но не и любовта безкрайна...

 

 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??