За топлите въздишки на телата
във юлски нощи със канелен дъх.
За допира на устните горещи,
целували ме неведнъж.
За вятъра, в крилете ми повил
на волността посока безпогрешна,
и истина, която в шепите си крил,
че миг съм само, свята, а и грешна...
За всичко бих простила, но на теб.
На себе си не мога да простя,
че не надмогвам любовта във мен,
която вечно зейва, като рана. ...