Jun 23, 2015, 9:21 PM

История за твоите ръце 

  Poetry
474 0 0

И топло е като през пролетта, 
спокойно като ранна утрин.
И този свят за мене само, знам, е.

Не мисля, че ми трябва светлина, 
над тебе виждам ореола огнен.
Признаваш ли си, че ме притежаваш?

А възприятията ти шепнат в тишина, 
ако не ти достигат думи, забрави ги.
Само ръцете си от мене не отделяй.

© Ивайло Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??