И топло е като през пролетта,
спокойно като ранна утрин.
И този свят за мене само, знам, е.
Не мисля, че ми трябва светлина,
над тебе виждам ореола огнен.
Признаваш ли си, че ме притежаваш?
А възприятията ти шепнат в тишина,
ако не ти достигат думи, забрави ги.
Само ръцете си от мене не отделяй.
© Ивайло Василев All rights reserved.