23 июн. 2015 г., 21:21

История за твоите ръце 

  Поэзия
476 0 0

И топло е като през пролетта, 
спокойно като ранна утрин.
И този свят за мене само, знам, е.

Не мисля, че ми трябва светлина, 
над тебе виждам ореола огнен.
Признаваш ли си, че ме притежаваш?

А възприятията ти шепнат в тишина, 
ако не ти достигат думи, забрави ги.
Само ръцете си от мене не отделяй.

© Ивайло Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??